“С мен така не може”
Майка ми казваше: “Бъди мъж! Отстоявай правотата си”. Баща ми ме учеше, че “истината се ражда в спора”.
Гледах по- големия си брат, който получаваше от живота всичко, което поиска. Един ден го попитах” Как го правиш?”
“Научи се да удряш с юмрук по масата, братле.”
И се научих. Не мога да удрям с юмрук по масата. Струва ми се невъзпитано. Нооо! Като кресна… всички застават мирно!
“Кои всички?” – питам го.
“Жената! Децата! Някога се научих да ги строявам в две редици. Баща ми и майка ми също. Всеки да си знае мястото!”
“Хм!”
Знаех, че живее сам от години.
“Те, децата ти, сега къде са? Жена ти… починала ли е?”- осмелих се да попитам.
“Не! Майка ми, баща ми – те починаха. Не се разбирах с тях. Жена ми си тръгна. Децата се запиляха по чужбина. Рядко се чуваме и като се чуем все се караме. Много са вироглави. Като майка си са. Сестра ми дойде по ковида да ми помага, ама и нея отсвирих Не се трае. Ами… такъв е животът!”
Погледна ме изпод око, като, че искаше да го подкрепя в отношението му към света.
“Животът може да бъде такъв и онакъв. Правотата си можем да отстояваме и така и онака. И да сме сами – самички пак от нас зависи.”- казах му.
Продължих да го срещам в парка. Разхождаше се приведен. Вървеше бавно, отритвайки с бастуна камъчетата, които срещаше по пътя си. Понякога си говорехме. За живота.“ Някои хора са с късмет”- казваше ми. “Ето твоите деца. Свестни са. И семейството ти добро. И приятели си имаш. При мен – пусто. Все сам! Сам ще си умра.”
Наближаваше Великден. Убедих го да се обади на сестра си. Да я поздрави. Да й благодари. Накарах го да ми разкаже за детството си и как са играли заедно. Той се разплака.
Мина почти година. Един ден отново чух бастуна му да почуква в парка. Видя ме и се зарадва.
“Ела да ти купя сладолед!“- каза ми някак възторгнато.
Беше поканил сестра си да живеят заедно. Беше щастлив.Беше стопил самотата.
====================
*Ако искаш да отстояваш правотата си без тропане с юмрук по масата, без “размахан пръст”,
*Ако искаш да разбереш каква нужда стои зад твоята“ правота”, зад твоето“ правилно” и “неправилно”
*Ако искаш да разбереш как да говориш с любимите хора
*Ако искаш да живееш заобиколен от любов
Сподели своята вечер с мен в Social Station Club Белите брези
Ще разбереш как можеш да отстояваш своята истина и правота през тиха сила и правилна комуникация.
Как да получаваш “да”.
Как да печелиш позиции.
Често чувам “ Какво да правя като съм такъв? Не мога по друг начин! Каквото и да кажа все не е както трябва! “
ТВОЯТА СИЛА Е В ТВОЯТА КОМУНИКАЦИЯ!
ТВОЯТА СЛАБОСТ СЪЩО!
Очаквам те с радост на моя семинар за комуникация!
Жаклин Топчиян
====================
24.октомври от 18:30 часа
Продължителност: 2 часа
Social Station Club Белите брези
ул. Проф. д-р Димитър Атанасов 14
*Цена до 12.октомври – 85 лв
*Цена след 12.октомври – 95 лв
*Цена за двама – 160 лв
Заявете участие на contact@socialstation.bg или на тел. +359 89 8621021 за да ви изпратим детайлите за плащане.
